Дъжд в гората,
летен дъжд.
Бързо леля Костенурка
влиза в своята къщурка,
мята малката Калинка
пъстрата си пелеринка,
Кос под гъба червенушка
като под чадър се мушка,
а листенце за качулка
връзва си една Светулка.
Жабата стои сама –
без чадър, без мушама,
скача, радва се и кряка:
– Вижте мене – отзарана
взех в реката топла вана.
Бях в потока – квака-квак –
и сега се къпя пак,
ни се плаша, ни се гуша,
нищо че е хладен душа!
Леда Милева
Leave a Reply