“Ах, колко е хубаво!”, Валери Петров

Ах, колко е хубаво!
Листата са всички
сякаш от блокче за водни боички:
виж, ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука: – Дай жълто на мене!
А жълтият бук му отвръща: – Съгласен,
но дай ми ти първо червено от ясен!
И толкоз са пъстри и шарени всички,
че няма в боичките толкоз панички,
какви ти панички! – езикът ни даже
не може със думи докрай да изкаже
колко е хубаво!